Александър Батенберг II

Съединението между северната и южната част на България, станало на 6 септември 1885 година по спонтанен и безкръвен начин, поставя пред княз Александър сложна дилема. Да  го подкрепи  означавало да наруши грубо Берлинския договор. Той обаче

Съединението между северната и южната част на България, станало на 6 септември 1885 година по спонтанен и безкръвен начин, поставя пред княз Александър сложна дилема. Да  го подкрепи  означавало да наруши грубо Берлинския договор. Той обаче решава да остане верен  на българските интереси и на 21 септември влиза триумфално в Пловдив.
На пръв поглед всичко тръгва добре - Турция се задоволява само с протест, а Великобритания решително подкрепя акта. Силно разгневен обаче е руският цар.  Неговите намерения  са били съвсем други - сваляне на Батенберг с преврат, временна военна диктатура и обявяване на България за руски
протекторат. Чак тогава щял да дойде редът на съединението на Княжество България и Източна Румелия, но под егидата на царя.  А сега  цяла Европа и Бългаария приветстват омразния му братовчед като символ на национално обединение.
Александър III решава да накаже българите и със спешна телеграма отзовава всички руски офицери, организатори и инструктори на току-що създаващата се българска армия. В критичния момент, когато се очаква турско нападение, армията е оставена без подготвено висше командване. Освен това царят публично унижава Батенберг като зачерква името му в списъка на почетните руски офицери.
Ударът срещу България идва не оттам откъдето са го очаквали, а от Сърбия. На 2 ноември крал  Милан обявява война, като се провъзгласява за защитник на Берклинския договор. Победата на сърбите изглежда сигурна, а руският цар тържествува.
Напразно! С тридневен денонощен марш войските на княз Александър, струпани на турската граница, пресичат България и смазват сърбите. Отзоваването на руските офицери не само амбицира младите български капитани, но и прави победата още по-блестяща. Европа приветства като военен герой заличения само преди дни от руската армия Батенберг.

Руският цар е бесен и решава да пристъпи към решителни действия. Руската дипломация активно действа за непризнаване на Съединението. На русофилски настроени политици се дават пари, за да водят вестникарска и всякаква друга офанзива срещу княза.  Опитите да бъде ликвидиран  се провалят.  Тогава идва ред на преврата. Извършват го  по руско внушение група смятащи се  за недооценени офицери. През нощта на 9 август те нахлуват в двореца и принуждават княза да подпише съставената от тях абдикация. Александър  е отведен в Рени, руски град на Дунав. Успехите на заговорниците обаче свършват дотук.  Вълна от възмущение и гняв заливат България. Контрапреврата е оглавен от Стамболов. В чужбина също общественото  мнение застава на страната на княза. Стамболов и кралица Виктория го зоват да се върне и да заеме трона си.

Връщането е триумфално - хиляди хора се стичат в Русе, за да приветстват своя княз. Между тях е и руският консул, който все още няма инструкции как да се държи. А Батенберг неправилно тълкува присъствието му като знак, че руския цар е променил отношението си. По съвет на руския консул князът прави  фатална грашка - опитва да спечели благоразположението на царя с верноподаническа телеграма : " Русия ми е дала короната и тая корона аз съм готов да я предам на нейния монарх".
Александър III  не пропуска шанса си. Отговорът му е смразяващ - според него връщането на княза е катастрофално за България и  той го оставя сам да реши какво трябва да направи. Като човек на честта,  Батенберг трябва да изпълни това, което наивно сам е предложил - да се откаже от короната.
На 26.8.1886 г. княз Александър Батенберг обявява абдикацията и  напуска София, съпроводен от огромна дълбоко опечалена тълпа.
След абдикацията си княз Александър I  се жени за актриса от театъра в Дарамщад - Йохана Лойзингер. Те има син и дъщеря.  Любовта на княза към България е толкова голяма, че кръщава децата си с български имена - Крум-Асен и Вера-Цветана.

Княз Александър Батенберг умира в Грац, Австрия, на 17.11.1893  г. По негово желание  тленните му останки са пренесени с София на 24-и ноември, а на 3 януари 1898 година са погребани с почести в Мавзолея Батенберг, който се намира в центъра на столицата. 
Сега мавзолеят  е отворен за посещения, след като до 1991 година - 45 години,  бе затворен от комунистическата власт. Автор: Албена Иванова